Харуки Мураками

Препоръчвам книгата на японския гений Харуки Мураками “Страна на чудесата за непукисти и краят на света”.

Написана е през 1985-а, но звучи сякаш е създадена съвсем наскоро. Ето няколко свежи пасажа от книгата, без те да са непременно важни за сюжета.

…часови пояси и екватор – досадни подробности, породени от възгледа, че Земята е кръгла. Така де, колко пъти екваторът ще играе някаква роля в бита на един обикновен човек?

***

Откъм врата й ме лъхна едва уловим одеколон. С мирис, какъвто усещаш, ако лятна утрин застанеш на нива с пъпеши.

***

- Какво ще кажете? Колекцията си я бива, а? – попита старецът със светнали очи. – Някои събират пощенски марки, други – грамофонни плочи. Аз пък събирам черепи. По земята хора всякакви.

***

Не се страхувах особено от самата смърт. Както е казал Шекспир, умреш ли тази година, няма да ти се налага да умираш догодина.

***

Никога през живота си не бях виждал такова тъничко същество да яде така стръвно. Като човек, приготвил вечерята, бях удовлетворен и не можех да не й го призная – беше се справила с всепоглъщаща красота. Бях възхитен. И може би малко отвратен… Тя, разбира се, се нахвърли върху шоколадовата торта. Загледах невярващо – почти виждах как храната е заседнала чак до гърлото й. Може би точно заради това не получих ерекция. От Олимпиадата в Токио това беше първият път, когато не се показах на висота.

***

Докато тя обсъждаше със сервитьора какви вина имат, аз гледах сливите. Стори ми се, че нещо не се връзва слива да расте в италиански ресторант. Всъщност защо не. Може би в Италия имаха сливи… Сервитьорът се появи отново и с вид на придворен масажист, дошъл да намести изметнатия прешлен на престолонаследника, отвори най-благоговейно виното и ни напълни чашите.

***

Отидох на будката и купих десет пакетчета пуканки. Разпръснах девет по земята – за гълъбите, и седнах на една пейка да изям последното. Върху пуканките се спуснаха толкова много гълъби, че щяха да стигнат и за римейк на Октомврийската революция.