Скритият връх
Един таен маршрут, подходящ за зимните уикенди
текст и снимки Васил Богданов
Да се ходи през зимата във високите планини не е шега работа. Трябват ти сериозни обувки (всъщност цялата екипировка трябва да е на ниво), гети, а за най-високите части и котки плюс пикел. Нужно ти е и време, което не може да се купи с пари, а денят е мъниче като статия в Уикипедия и дорде стигнеш Банско, половината ден е минал. Затова зимата е подходящ сезон за атака (прощавай за думата) на някои близки до столицата върхове.
Разбира се, тук не става дума за баналния Черни връх, където е пълно с народ и мрънкащи пенсионери, одумващи всеки, който видимо е на възраст под 50 години. Представяме ти най-високия връх на Лозенска планина – Попов дял. Той се извисява на цели 1190 метра над морето, а иронията тук не е във височината, а в думата „извисява”. Попов дял е от онези по-ниски върхове (в Родопите също има такива), които са насред гората и не предлагат величествена гледка. Освен това той е по-отдалечен от София спрямо панорамните върхове Лалина могила (1188 м; там веднъж едно диво прасе профуча покрай мен като Шумахер, ама това е друга история) и Половрак (1182 м; можеш да срещнеш името му изписано с всякакви грешки, като най-идиотската версия е Полувраг), което окончателно му отрежда ролята на грозното патенце.
Та решихме ние да посетим пренебрегвания планински първенец, ама не през традиционните за планината подходи през Лозен, Кокаляне или Долни Пасарел, а през село Габра. Хващаш магистралата към Пловдив и отбиваш за Нови хан, където в центъра има табела за Габра. Селото е известно най-вече с първата въгледобивна мина в страната. В мина Чукурово (това е и името на селото до 1934-а) се добиват лигнитни въглища още от лето господне 1856-о. Нещо, което в Перник започват да правят едва през 1872 г. Сори, Перник!
Оставяш колата близо до мината, която придава много гангстерски вид на пейзажа и поемаш нагоре към върха по широк коларски път. Ако няма мъгла, ще виждаш от време на време Стара планина и Рила, но и в двата случая пътят е само час и половина. Внимавай да не подминеш върха, защото, както казахме вече, той е насред гората. Има една ръждясала табела за него, но тя ти се пада в гръб. Усилията ти ще бъдат възнаградени не само с добър тонус и чисти дробове, но и с гледката на един доста алтернативен и нискобюджетен параклис, сглобен от (това е доста иронично) зелен военен сандък за амуниции.
След този велик преход можеш да разгледаш село Габра, което със своите 900 метра надморска височина гарантира прохладно лято, но и сурова зима. На мегдана има доста добре ремонтирано и освежено читалище, кметски кабинет с климатик и една червена петолъчка. Не пропускай и къщата със слънчевия часовник. Установихме, че следобед той избързва с 2 часа, ама какво от това. Може пък вечерно време да е точен.
След селото има един приятен язовир и благи хълмчета за леки разходки. Ако е слънчево, ще имаш чувството, че можеш да докоснеш Рила и по-точно връх Мусала. Изглежда съвсем близо.
(текстът и част от снимките са публикувани във февруарския брой на списанието на City Center Sofia)
Posted on 22.02.2012, in Пътеписи and tagged Габра, Лозенска планина, Попов дял, мина Чукурово. Bookmark the permalink. Вашият коментар.













Вашият коментар