Мальовица

Мальовица

Мальовица между есента и зимата

Тръгване към ЦПШ

27.09.2014

Мрачна, мъглива и доста студена съботна утрин. Обещаното от Емо Чолаков изчистване на облаците следобед в Западна България изглежда като химера. Отивам до хранителните магазини в квартала, където е някакъв ад. В края на септември вече всички са се прибрали в София и са решили да използват лошото време за готвене. В зеленчуковия мъже питат „кои чушки са за пълнене“, а в бакалията попадам на опашката зад две бабички. Едната си купува пет кутии цигари и бял хляб, нарязан, а другата – ямболска гроздова и бял хляб, нарязан. Разбира се, и двете се сещат да си търсят портмонето едва когато им идва редът, след което започва дълго ровене за стотинки. Мятам продуктите в багажника и се махам с двеста от тази атмосфера.

Пътят от Говедарци до ЦПШ Мальовица е като в приказка. Притихнала в мъгла гора и никакво движение на хора, стоки и услуги. Финалът е особено впечатляващ – снегът започва точно от поляната пред ЦПШ.

В Чайната камината е запалена, парното също. В тези чудесни условия малка компания се наслаждава на късния и протяжен съботен обяд. Правя кратка проучвателна разходка в посока Йончево езеро. Само за 100 метра денивелация снегът от половин сантиметър става два-три пръста. Никакви изгледи за слънце. Кротката мъгла се запазва до сутринта, както и температурата – около 2 градуса.

Към връх Мальовица

В неделя сутринта хапваме пържени филийки и тръгваме с идеята да изкачим връх Ловница. На хижа Мальовица снегът вече е почти педя. Имаме късмет, че голяма македонска група върви пред нас и прави пъртина. На камъка с паметните плочи се отказваме от Ловница, защото никой не е ходил в тази посока. Тръгваме по отъпкания път за Мальовица. Слънцето започва да пробива мъглата и става все по-хубаво. Над Еленските езера вятърът се усилва, а на билото е направо страшен. Всяко сваляне на ръкавиците, за да се снима, трябва да бъде кратко. На моменти вятърът дори отклонява фотоапарата.

Пристигаме на върха точно навреме – когато изключително шумната група македонци се изтегля. Правим най-вкусното хапване, най-хубавите панорамни снимки и по обратния път. Надолу снегът става все по-мокър, а от хижата до ЦПШ по пътя направо тече вода. Приятно уморени сме, а следобедното слънце дава шанс за хубави кадри с красиво тъмносиньо небе.

Понеделник

Времето е огън. Пред Чайната цари пълна тишина и спокойствие. Няколко коне пасат на поляната, а от Виваком идват да оправят нещо по клетката на покрива на ЦПШ. Надолу също е много красиво. Бабичките в Говедарци са излезли на припек да плетат, мъжете мият колите с маркучи, а децата се прибират от училището в Самоков с жълт автобус. Тук-там вече има жълти дървета. В полето край Самоков прибират картофите. Слънцето се раздава щедро. Има за всички.

текст и снимки: Васил Богданов

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: