Monthly Archives: септември 2011

Есен в Стара планина

Есенна красота в село Борущица

Една дузина снимки, направени в Стара планина в дните около есенното равноденствие.

Кадрите са екологично чисти! Нямат абсолютно никаква обработка, само resize.

Локация: село Борущица

Модел: Баба Донка @ Stara planina models

Стайлинг: The Nature

Фотография: Васил Богданов

С подкрепата на всички селяни в мах’лата.

Реклами

ГДР четка и мармалад от шипки

По празниците бях на вилата ни в Стара планина, където баща ми е занесъл стара своя четка за бръснене. В селото с около 50 жители времето тече бавно и да се обръснеш по стария лежерен начин с четка е занимание приятно и напълно в синхрон с обстановката.

Тъй като не носих „модерна” пяна във флакон, използвах четката, но едва след края на освежаващата процедура забелязах с изумление, че на дръжката пише Made in DDR.

Шапки долу за качественото ГДР лепило, което е издържало на хилядите литри гореща вода, за да държи и до днес кръглия етикет на мястото му!

Между другото, думата erzeugnisse върху лепенката означава “продукти”.

Другото музейно откритие (надминахме Божидар Димитров) се случи след подреждане на килера, където намерихме мощите на култов мармалад от шипки! Не се наложи да ползваме въглероден метод за датиране, защото етикетът съвсем ясно показваше, че срокът на годност изтича през декември 1990 година! Тъй като трайността е 18 месеца, излиза, че този мармалад е произведен преди настъпването на свободата.

Отворихме забравения буркан и се оказа, че вътре няма мухъл, а миризмата на мармалада си беше съвсем окей. Все пак не се престрашихме да го пробваме, защото 21 години просрочка са си 21 години.

Трябва да се отбележи, че за доброто състояние на реликвата (освен консервантите) допринасят и уникалните температурни условия в планинската къща. През лятото в килера никога не става по-топло от 20-21 градуса, а през зимата (когато почти не стъпваме там) температурата е около нулата.

Четка Made in DDR. Годината е 2011-а.

Роден преди 10 ноември. В Габрово.

Свобода за мармалада, прекарал над 20 години в килера!

Автентична миризма на социализъм. Нашите килери са по-интересни от музеите на мултака Рашидов.

Първи впечатления от IKEA

В деня след откриването му бях на поклонение в този храм на дизайна и консуматорската религия. Вече съм икеанец, което е нещо като интериорен хаджия (икеаБогданов).

Въпреки дъждовното (и работно) време в IKEA имаше доста хора, но достатъчно възпитани и тихи, за да не се чувстваш като на Пловдивския панаир.

Паркингът беше почти изцяло пълен, но благодарение на момчетата с жълти елечета и КАТ палки нямаше голямо суетене и лутане в търсене на място (не се наложи, но при голяма навалица е предвидено безплатно ползване на паркинга до кабинковия лифт, а транспортът от там до магазина е безплатен).

Магазинът е приятен, няма го онова Metro чувство на склад (има и лекарски кабинет, дежурният доктор четеше някакво списание). На горния етаж са мебелите. Като си харесаш нещо, записваш си каталожния номер (дават ти моливче, лист и метър) и след това си го търсиш в същинския склад, който е на излизане, до касите. На долния етаж са дреболиите (солнички, съдове, тенджери, възглавници и т.н.), които се взимат на място.

Харесах си доста неща, като само един артикул ме втрещи – стенен часовник с размери, които са по-подходящи за Централна гара, отколкото за жилище. Явно е предвиден за обществени места.

Купих си разни дреболии за 20 лева (дет’ се вика за спомен от Божи гроб), посетих и ресторанта (на горния етаж), където храната е добра, след което се прибрах по живо, по здраво през прословутата Южна дъга на Околовръстното. ББ май я откри скоро, но да знаете, че кръстовищата на 2 нива не са завършени, все още има светофар (до лифта) и е лек хаос с дълги опашки.

А, да, и се пазете от злите кучета от съседните строежи, които скитат из паркинга. Магазинът може да е шведски, но все пак сме в България (помните ли репликата на Тодор Колев „Да дойдат шведките” и по-точно отговора).

Много ГОЛЯМ часовник

Паркинг за колички пред ресторанта

Кюфтенца по шведски. Със сладко!

След касите пак има място за хапване. С чешмички, които пускат майонеза, горчица и кетчуп.

Тънка възглавница за спане по корем!

Снимки: Васил Богданов

%d блогъра харесват това: