Връх Мальовица

Връх Мальовица и Дивите петли

В петък вечер се спасихме от жегата в хотел Дивите петли (няколко километра под ЦПШ Мальовица). Бяхме единствените гости в хотела и цялата поляна пред ресторанта беше за нас. Вероятно това даде увереност на уникалния персонал да започне да реже дърва в събота, в 7:20 сутринта (до стаите достигаше не само шумът, но и уханието на бензиновите пари). На въпроса ми не може ли да изчакат поне до 8:30 сервитьорката най-невъзмутимо отговори, че гледат да използват „хладното“. Тръгнахме към връх Мальовица с идеята да направим кръгче по билото и да слезем по Зелени рид. Когато бяхме на върха обаче, небето на юг стана оловно и започнаха гръмотевиците. Отказахме се от обиколката и се върнахме по същия път.

За събота вечер удивителният персонал на Дивите петли беше приготвил следната изненада: липса на студена бира (в хотела имаше максимум 20 души), а перлата в короната бе оставена за неделя сутрин – липса на топла вода. Сервитьорката не прояви капка интерес и грам емоция каква е причината за това. За нея беше достатъчно, че в стаята й също нямало топла вода, т.е. това май трябваше да ни успокои. Не знам как Гърция фалира при положение, че там обслужването е на космическо ниво спрямо БГ. Доказа го и последното ми ходене в Пинд. За сервитьорите, например, не беше проблем да разделят сметката на толкова части, на колкото пожелаем (В БГ, ако 4 човека пожелаят сметката да се раздели 2+2, става голям проблем). А хижите им са почти като хотели. Ама хубави хотели, не като Дивите селяни, пардон, петли.

Пред хижа Мальовица

Паметните плочи на Първа тераса

Еленски езера

Минзухари в края на юни