Monthly Archives: юли 2012

Мусала – Заврачица – Боровец

На 14 и 15 юли 2012 г. направихме класическото уикенд-кръгче Ястребец – МусалаЗаврачица (нощувка) – Чакър войвода – Ситняковски лифт – Боровец.

За да избегнем торбичките Била и стотиците бели маратонки с бели чорапки, качихме Мусала по билото през връх Алеко и Безименен. Дори по този маршрут имаше доста хора, но в рамките на нормалното. Времето беше топло, но за щастие над билата имаше облаци. На върха си говорихме с метеоролога Росен, че измерената температура от 15,4 градуса е близо до абсолютния максимум (около 17), без да подозираме, че на другия ден (обявен за най-горещия в годината) този рекорд ще бъде счупен или по-точно „стопен“.

Снимах капана за мишки в метео станцията (Росен каза, че се използва най-вече есенно време, когато мишките се прибират на топло в сградата) и продължихме по почти безлюдния път към хижа Заврачица. Там хижарите Христина и Пламен ни посрещнаха с домашен сок от бъз, студена бира и вечерта мина чудесно, а през нощта имахме удоволствието да спим в средата на юли с две одеяла.

В неделя наистина беше доста топло дори и високо в планината, затова постояхме на хижа Чакър войвода над два часа и не бързахме да слизаме към цивилизацията. Приятното (и прохладно) спускане със Ситняковския лифт към Боровец оставихме за късния следобед.

текст и снимки: Васил Богданов

Реклами

Мечит – Кобилино бранище – Рибни езера

Мечит – Кобилино бранище – Рибни езера

На 6 юли 2012 г. (петък) оставихме душната столица зад гърба си и някъде към 20:00 ч. бяхме в Говедарци. Тъй като не бях ходил на хижа Мечит от 6 години (може би повлиян от една стара история с побой над туристи, осмелили се да помолят в полунощ за по-тихо купонясване), се наложи да попитаме местната общественост за изходната точка към хижата. Местната общественост по това време беше съсредоточена в няколко кръчми с маси на открито и бе силно опиянена. Някои бяха изпаднали в такъв ступор, че не можаха да схванат въпроса, други просто не знаеха отговора, а трети вместо да обяснят пътя, повтаряха класическото заклинание, което може да бъде чуто във всяко планинско село: „А, ама вие с тази кола не можете да стигнете до хижата„.

Както и да е, успяхме да попаднем на персони, които не се шокираха от новината, че някой иска да върви пеша до хижа Мечит, и разбрахме по коя улица се стига до пистата. Оставихме колата на съхранение в повяхналия комплекс от бунгала на Телефонния завод (ще го познаете по голямата табела с многозначителния надпис Т Т Т) и след 70 минути, тъкмо на смрачаване, бяхме на хижата. Възползвахме се веднага от хубавата баня, след което прекарахме една чудна прохладна вечер на поляната до огъня в аристократична камерност на състава, каквато в събота е непостижима.

В събота изкачихме връх Мечит за около 3 часа и се насладихме на наистина „царските“ гледки, които Кайзеровият път предлага. Заоблачи се и към Мусала започна да гърми, но имахме голям късмет с времето. По целия 9-часов преход до Рибни езера има само едно място, където можеш да се скриеш (заслон Кобилино бранище), и точно там заваля за 10 минути. Дори не се наложи да вадим дъждобраните.

Около 16:00 ч. бяхме малко под връх Водния чал (2683 м) и срещнахме едно момче на име Павел (но не Павел Беличовски). Той беше тръгнал в 4:40 сутринта от Боровец. В 8:10 бил на Мусала, минал покрай Грънчар и Рибни езера, а крайната му цел беше Паничище!!!

Преспахме на Рибни езера и на следващия ден обратно към Мечит. В неделя времето бе слънчево, но за щастие с купести облаци за красота и прохлада, без мълнии и дъжд. Снимките тук са подредени линейно по маршрута от събота, като по-слънчевите кадри са от неделя.

Ето малко инфо за местата по маршрута, където можете да си налеете вода: при спускането от Мечит към Кобилино бранище, вдясно от пътеката има поток. При спускането от Водния чал към Рибни езера (но трябва да се върви по лятната пътека, а не по билото) на пътеката има водохващане със синя тръба. Не тече много силно и е възможно в края на август да пресъхва, ако съдя по подобни „чешмички“ в Рила.

текст и снимки: Васил Богданов

%d блогъра харесват това: