Мечит – Кобилино бранище – Рибни езера

Мечит – Кобилино бранище – Рибни езера

На 6 юли 2012 г. (петък) оставихме душната столица зад гърба си и някъде към 20:00 ч. бяхме в Говедарци. Тъй като не бях ходил на хижа Мечит от 6 години (може би повлиян от една стара история с побой над туристи, осмелили се да помолят в полунощ за по-тихо купонясване), се наложи да попитаме местната общественост за изходната точка към хижата. Местната общественост по това време беше съсредоточена в няколко кръчми с маси на открито и бе силно опиянена. Някои бяха изпаднали в такъв ступор, че не можаха да схванат въпроса, други просто не знаеха отговора, а трети вместо да обяснят пътя, повтаряха класическото заклинание, което може да бъде чуто във всяко планинско село: „А, ама вие с тази кола не можете да стигнете до хижата„.

Както и да е, успяхме да попаднем на персони, които не се шокираха от новината, че някой иска да върви пеша до хижа Мечит, и разбрахме по коя улица се стига до пистата. Оставихме колата на съхранение в повяхналия комплекс от бунгала на Телефонния завод (ще го познаете по голямата табела с многозначителния надпис Т Т Т) и след 70 минути, тъкмо на смрачаване, бяхме на хижата. Възползвахме се веднага от хубавата баня, след което прекарахме една чудна прохладна вечер на поляната до огъня в аристократична камерност на състава, каквато в събота е непостижима.

В събота изкачихме връх Мечит за около 3 часа и се насладихме на наистина „царските“ гледки, които Кайзеровият път предлага. Заоблачи се и към Мусала започна да гърми, но имахме голям късмет с времето. По целия 9-часов преход до Рибни езера има само едно място, където можеш да се скриеш (заслон Кобилино бранище), и точно там заваля за 10 минути. Дори не се наложи да вадим дъждобраните.

Около 16:00 ч. бяхме малко под връх Водния чал (2683 м) и срещнахме едно момче на име Павел (но не Павел Беличовски). Той беше тръгнал в 4:40 сутринта от Боровец. В 8:10 бил на Мусала, минал покрай Грънчар и Рибни езера, а крайната му цел беше Паничище!!!

Преспахме на Рибни езера и на следващия ден обратно към Мечит. В неделя времето бе слънчево, но за щастие с купести облаци за красота и прохлада, без мълнии и дъжд. Снимките тук са подредени линейно по маршрута от събота, като по-слънчевите кадри са от неделя.

Ето малко инфо за местата по маршрута, където можете да си налеете вода: при спускането от Мечит към Кобилино бранище, вдясно от пътеката има поток. При спускането от Водния чал към Рибни езера (но трябва да се върви по лятната пътека, а не по билото) на пътеката има водохващане със синя тръба. Не тече много силно и е възможно в края на август да пресъхва, ако съдя по подобни „чешмички“ в Рила.

текст и снимки: Васил Богданов

Advertisements

About Васил Богданов

Публикувал е в Капитал LIGHT, Playboy, Maxim, "Бакхус", "Една седмица в София", dnes.bg, men.bg, ОК!, GRAZIA и др.

Posted on 13.07.2012, in Пътеписи and tagged , , , , , . Bookmark the permalink. 3 Коментари.

  1. Здрасти, Васко.

    Бях(ме) в същия район тези дни вкл. качването в петък, но от ЦПШ до Йончево. Нас ни валя два пъти, единият ужасен порой.

    Хижарят на Рибни и неговите приятели са порода изверги. Преди години една ледена есенна вечер търсеха повод да набият единствените 4-ма туристи (и клиенти) в хижата. Това при положение, че им опекох пържолите на пияниците (зер, щяха да ги оставят да изгорят, че ракията не може да чака 🙂 ).

    Поздрави,
    Ясен

    П.С. Прочее, пусни един мейл, ако искаш, да се уговорим да разходим нанякъде 🙂

    Like

  2. Pavel Ognemirov

    В крайна сметка не стигнах до Паничище, тъй като се оказа, че не съм достатъчно подготвен теоретично за Мальовишкия траверс. Някъде около Голям Купен прецених, че търсенето на пътеката и правилния път покрай зъберите може да ми отнеме доста време, а вече беше 19:20. Така че се върнах до Поповокапския превал и по пътеката през Страшното езеро отидох до ЦПШ, което беше крайната точка на прехода. Там бях в 22:10, т.е. общо 17 часа и половина от Боровец до ЦПШ, включително малко повече от час до Голям Купен и обратно по билото. Догодина до Паничище, но след като съм минал предварително поне веднъж по траверса, за да видя как точно става.

    Liked by 1 person

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: