Monthly Archives: август 2012

Подмазването на ЕС е по-важно от св. Наум

Живея близо до втория метродиаметър и тази вечер реших да се повозя на аванта. Нали в деня на откриването пътуването по новата отсечка е безплатно.

Приятно е да видиш как всички се суетят из новите коридори под площада пред НДК и не знаят наляво ли да завият или надясно. Хората са приятно превъзбудени. Обаче е голям стрес да чакаш на чисто новия перон от излъскан мрамор и от тунела да изскочи грозна съветска мотриса с дизайн някъде от 1979 г. Може и да е от по-късна година, но изглежда като от 79-а. Чета в репортажите за откриването, че Бойко и Барозу са се возили на чисто нови руски мотриси. А защо не на старите, които са чудесна алегория на ситуацията в България. Правим метростанция, която се казва „Европейски съюз“, а до там ни ИЗВОЗВА грозна съветска машина. Така ще бъде май и с АЕЦ Белене. Уж сме в ЕС, а руснаците буквално ще държат копчето на енергетиката ни.

Знаех си, че ще открия някакви неразбории по табелите и, разбира се, гениите от Метрополитен не ме разочароваха. Нали знаете, че над вратите на вагоните има карта на метрото. Там спирката „ЕС“ е написана като „Св. Наум“. Явно някой е решил да смени първоначалното име с „ЕС“, за да се подмажем на Брюксел. Окей, разбираемо е, но толкова ли не можаха да сложат отгоре една лепенка с новото име.

Иначе разходката завърши горе на Баучер. Показах се на повърхността набързо като сурикат, колкото да зърна къде свършва метрото, и хайде обратно. Заедно с още десетки „туристи“ като мен.

Реклами

Непобедимите/Остарелите 2

Не гледам филми от рода на „Непобедимите 2”, но нали точно до нашия блок снимаха сцените в летищния терминал (можете да видите моите „папарашки” кадри на суетнята около „натовското НДК” тук) и нямаше как да го пропусна. Та аз чувах вкъщи гърмежите от взривовете, сутрин се разминавах на улицата с Долф Лундгрен, докато отивах за банички, а вечер виждах от балкона сиянието от прожекторите, което озаряваше квартала.

Филмът, разбира се, е с доста постен сюжет, но мисля, че ще е интересен на всеки българин заради сцените в Банско, Пловдив, Деветашката пещера (друг е въпросът, че там снимките смутиха прилепите), язовир Огняново до Елин Пелин (за жалост там загина 26-годишен китайски каскадьор) и др.

Някои реплики на български език във филма предизвикват бурна радост в салона. Например изречението на Любо Чука към Джейсън Стейтъм и Силвестър Сталоун в кръчма, в която звучи чалга: „Кво прайте тука, бе, ей?! Изроди мръсни! Искате ли да хвана да ви изнасиля и двамата?“. Не е лоша и сцената, в която Джейсън Стейтъм е облечен като монах и натръшква в църква десетина лоши не без помощта на едно от онези сребърни кандила, окачени на достатъчно дълги синджири, та да се превърне в нещо като нунджако.

Най-тъжното в екшъна е слабата игра на ветераните. Сталоун винаги си е бил дръвце, но сега е толкова боядисан и пластмасов (по-точно силиконов), че е направо гротесков. Бат Арни пък е вече на 65 години и в някои от сцените ясно си личи, че има типично старческо забавяне в движенията. Не си спомням предишни роли на Долф Лундгрен, но съм изненадан от слабото му представяне. Човекът явно го кара на един рус перчем и снажна фигура. Той дори нямаше сцени, в които да покаже бойни стъпки. Само Жан-Клод ван Дам (51 г.) се раздаде истински и демонстрира високи ритници.

Над всички тези „музейни експонати” (добра самоиронична реплика във филма) се извисява Джейсън Стейтъм, който наистина е актьор от класа. Дори чернокожият Тери Крюс се откроява сред легендите в малката си роличка, макар да е бивш футболист.

Най-свежите реплики в екшъна са препратките към стари роли на актьорите и закачки с детайли от реалния им живот (Долф Лундгрен наистина е химик). Арни казва на Брус Уилис: „I’ll be back“, a Брус го срязва: “Ти се връща достатъчно. I’ll be back”. Останалото е пуцане и фойерверки.

Линк към IMBD, където има доста трейлъри.

Имате телеграма от… 70-те

През 2012 г. децата в село Борущица (намира се по ЖП линията Дъбово – Кръстец – Трявна) рисуват и драскат върху гърба на бланки за телеграми, издадени от М-во на транспорта през 197… година. Тогава (а и през 80-те)  комуникацията между гарите и отминалия вече влак ставаше чрез телеграми, които се изпращаха до някоя гара, до която тренът все още не е стигнал. Чувал съм за случаи, когато разсеян продавач на билети е забравил да промени в полунощ датата на печата и всички издадени билети са с вчерашна дата. За да се оправи недоразумението, гарата изпраща телеграми до всички влакове по трасето.

Очевидно бланките за телеграми са били в голямо количество (и/или просто са били забравени в някой килер), след като и до днес в Борущица има оцелели екземпляри. През годините на социализма една от малкото възможности за работа в планинското село бе ЖП гарата. А в годините на прехода – едва ли не единствената, ако не броим кметството, в което днес работят само двамина. От няколко години обаче и гарата отпадна от пазара на труда. Тя бе понижена в „спирка“, т.е. без обслужващ персонал, като пътниците си купуват билети от кондуктора във влака.

(подобна публикация в блога: Стара пощенска картичка)

бланка за телеграма

Телеграма от миналото

%d блогъра харесват това: