Monthly Archives: септември 2012

Безумни корпоративни комуникации

Знам, че е безсмислено и, че този текст е по-скоро като възмущение на една мравка от пръднята на слон, но не можах да се сдържа и написах няколко бележки върху пластмасовия ПР, с който от МТел се опитват да обяснят екскремента, който отделиха вчера. Следват извадки от текста, писан най-вероятно от скъпо платени люде с титли от рода на „Мениджър корпоративни комуникации”, и кратък коментар.

“С ново лого, слоган, променена идентичност и дори музикален подпис Мтел поставя във фокуса на работата си своите клиенти”

Аха, значи досега клиентите не са били на фокус.

„Посланието ни е, че сме лидерът, който е наравно с хората“, заяви Мария Опренова, ръководител на проекта по ребрандирането на компанията, продължил 13 месеца.

Хем лидер, хем наравно с хората. Както пише Оруел „Всички са равни, но някои са по-равни от другите”. А и за какво ми е лидер, ако не е поне с една крачка пред мен?

„В измислянето на новото лого и философия на компания е работил екип от 150 души и е била ангажирана базираната в Лондон компания „Сафрон“, работила с телекоми като „Ориндж“, „Тюрксел“, „Телеком Аустрия“, която е собственик на Мтел и др.

Звучи авторитетно, но е почти невъзможно хора от друга държава да бъдат в синхрон със светоусещането на потребителите в страната поръчител. В случая очевидно лондонските дизайнери не предполагат, че това лого подхожда повече на родопска фабрика за вълнен трикотаж.

„По думите на Майерхофер, целта е вече на Мтел да не се гледа като на доставчик на услуги, а като доставчик на начин на живот.”

Ами объркАли сте се. Начин на живот доставяхте, когато бяхте монополисти и взимахте по 200 лева за СИМ карта + 5 лв. за възможността за изпращане/получаване на СМС + 5 лв. за включване на роуминг и т.н. по 5 лв. за почти всяка услуга. Тогава много хора все още нямаха мобилен телефон, а тези, които имаха, наистина можеха да кажат, че водят малко по-различен живот.

„В рекламите на оператора на заден план остават продаваните устройства, акцентът ще е върху нуждите на потребителите…”

Но само няколко изречения по-нататък се казва:

„Майерхофер обеща и нови промоционални продукти в следващите дни.”

Последно?

На финала идва „най-страшното признание”:

„Не беше лесно да оставим зад гърба си 17-годишна история и да поставим ново начало…”

Ами да. Да зачеркнеш 17 години в свят, в който всяка компания се стреми да сложи на табелката си Since… и мечтата й е посочената година да е колкото може по-отдавна (по възможност от преди поне 100 години), се иска голяма смелост.

Целият PR може да се прочете тук.

Реклами

Град Крън

Допълнителни снимки към репортажа ми в Капитал LIGHT за най-новия град в България – Крън.

снимки: Васил Богданов за Капитал LIGHT

Голямото лапане

Преди няколко дни на http://archives.bg/politburo/ бяха качени протоколи и решения на Политбюро на БКП (1944-1989).

Ето един прелюбопитен документ:

Обърнете внимание как първоначално за манджата на др. Живков не е посочена сума, сякаш е била без лимит. После обаче е добавена на ръка сумата 1500 лева на месец. Уточнявам за по-младите, че по това време заплатите в България бяха около 200 лева (за инженери, лекари и подобни).

%d блогъра харесват това: