Monthly Archives: септември 2013

Тевно езеро

Тевно езеро – Пирин

На 21 септември се качихме с лифта до Безбог (в 13 ч. бяхме единствените пътници между първа и междинна станция) и поехме към Тевно езеро. По пътя за Попово езеро срещнахме доста хора, прибиращи се от разходка, след което пътеката очаквано опустя. За жалост, точно в този момент някой идиот стреля по диви кози в подножието на връх Джангала и май успя да убие една от тях.

Заслонът беше пълен, та се редувахме на малкото столове, за да вечеряме. В останалото време бяхме прави като на парти 🙂

На сутринта хапнахме от хубавите мекици (в края на вечерта Валя извади легена с тестото и бе посрещната с овации от туристите, които знаят за какво става въпрос) и се прибрахме през Валявишките езера.

Тук има пътепис за Тевно езеро от предишно ходене в Пирин.

Реклами

Хижа Плевен – връх Ботев

До връх Ботев през хижа Плевен

Използвахме трите почивни дни (6-8 сеп.) за преход в Стара планина – до връх Ботев от северната страна. На хижа Плевен не бях стъпвал от 2004 г. и съжалявам за тази дълга пауза. Пътят от паркинга до хижата е по-малко от час, а товарният лифт за раниците е голямо удобство (или глезотия, зависи от гледната точка). Голямата сграда на хижата е построена през 1971 г., а по-малката, на която всички казват „старата“, защото отвън изглежда по-неугледно, всъщност е „новата“. Тя е от 1975 г. и предлага доста комфортни условия. Има дори два апартамента със собствени бани, а останалите стаи (двойки) ползват общи бани и тоалетни в дъното на коридора.

И двете сгради на хижа Плевен бяха пълни, така че в събота керванът за връх Ботев беше голям. Горе метеорологът ми обясни, че триъгълният печат за книжката „10-те планински първенци“ (той е различен от печата за 100-те обекта) е на заслон Ботев (?!?). На въпроса ми защо, последва светкавичен, добре репетиран отговор: „Тези въпроси са към БТС. Тук е БАН и вие сте неправомерно в този коридор“. След което грамадният мъж продължи да взима от всеки турист по левче-два за чайове и кафета 🙂

Слизайки надолу минах през заслон Ботев, където не особено комуникативният домакин вече беше полудял да обяснява, че при него няма никакви печати. Иначе всичко останало беше на шест. Храната в хижа Плевен е добра, има дори ракии от високия клас. Поздравления за грижовните хижари!

Следват снимките, разделени в 3 галерии.

Снимки хижа Плевен

Снимки връх Ботев

Снимки заслон Ботев

Първи сняг на Мусала

Връх Мусала – първи сняг

(Връщане към Пътеписи за Рила)

15 септември (неделя) беше последният работен ден за летния сезон на кабинковия лифт до Ястребец. Имахме идея да го използваме за качване до връх Дено, тъй като обикновено по пътя за връх Мусала има твърде много хора (и да слезем през хижа Чакър войвода). На място обаче видяхме, че пътеката за Мусала е доста спокойна и решихме да пипнем първия сняг на най-високия връх, паднал в нощта на петък срещу събота.

По пътя за х. Мусала срещнахме леля Величка от заслон Ледено езеро, която вече беше заключила и се прибираше надолу. Пихме чай на хижа Мусала, след което се качихме до върха за час и 40 мин. Горе температурата беше минус 1, но на слънце беше доста топло, та изобщо не облякох полара в този ден. Излежавахме се на припек като котараци, гледахме Пирин, а в небето преброих в един и същ момент 12  самолета (при това, без да гледам на север). От време на време се чуваше как ледените фигури по сградата на БАН се чупят под напора на слънцето, а норвежката реч наоколо беше в пълен синхрон с този звук.

 

 

 

 

%d блогъра харесват това: