Берковица

Разходка в Берковица

Не бях стъпвал в Берковица от май 2008 г. Тогава бързах да хвана работното време на музея в Чипровци и затова минах само през къщата на Иван Вазов и Етнографския музей. Вазов е живял тук една година, бил е съдия и е описал впечатленията си в забавната повест „Митрофан и Дормидолски„. Прочетох я след посещението на музея през 2008 г.

Сега направихме много приятна разходка в спокойната и блага есенна неделя. Разгледахме отново двата музея и обядвахме вкусно и лежерно в двора на ресторант „Кръстева къща“, където цените са потресаващо ниски. Лимонада 60 ст., прясна бисквитена торта 2 лв., крем карамел 1,50 и т.н.

През 1878 г. Берковица е с около 6000 жители, а София само с 3500 повече. Градът е бил много развит и за това свидетелства часовниковата кула, чиято основна цел е била да дава знак за общо начало и край на работното време на дюкяните и работилниците (за да няма нелоялна конкуренция). Имало е доста голям квартал със стари къщи и местните са искали да направят нещо като Етъра, далеч преди да се появи самият Етър. Тук са снимали исторически филми и изобщо Берковица е била наричана северо-западната Копривщица, но през 60-те години всичко е започнало да се руши или казано накратко – комунизмът не е простил на града.

Северната част на прохода Петрохан е с изцяло нов асфалт, от южната дупките са закърпени, така че не отлагайте посещението в този чудесен град. В следващия пост ще кача снимки от Клисурския манастир, който е четвърти по големина в България.

Храм Рождество Богоридично

В двора на църквата

В двора на църквата

В двора на църквата

Йордан Радичков е от този край и е завършил гимназия в Берковица

Пенсионерски клуб „Берковски кестен“

Ще има богата програма и ще свири Панталей Синигерски. Куверт 5 лв.

Часовниковата кула

„Малини“ от Иван Вазов

ЦДГ Малина

Протест „Писна ми да си чупя колата“

Читалище Иван Вазов

Соц арт

Соц арт 2

В центъра

Дървото на живота (Йордан Радичков)

Дървото на живота

Гимназия Д-р Иван Панов

Бар Мечта

ФК Ком – Берковица

Благодарение на блога на Madam Tulip разбрах, че това е амброво дърво

Мила и Марк

Ремъци, филтри

В двора на ресторант „Кръстева къща“

Социална археология в двора на музея

Етнографски музей

Къщата на Иван Вазов

Проходът Петрохан

Връх Кабул

До връх Кабул и Отовица

(Връщане към Пътеписи за Рила)

Няколко снимки от ходенето до Кабул и Отовишки връх в Рила на 12 октомври 2013 г.

С красиви мъгли сутринта и изключително топло време през деня. Качихме се от Зелени преслап и слязохме с лифта (в този сезон работи само през уикенда и до 16:30 ч.), като преди това хапнахме крем карамел в хижа Рилски езера.

Парапланеристът на една от снимките кръжи точно над Отовишки връх.

На път за Рила

Попова капа, Купените, Ловница… Мальовица

Попова капа, Купените, Ловница… Мальовица

Бъбрека. 99% от снимките на езерото са от отсрещния край, защото там минава масовата пътека

Отовишки връх

Великата рилска пустиня