Monthly Archives: януари 2014

Заслон Пинко

ян. 24

Posted by

До заслон Пинко и хижа Селимица

След като през последните 8 години направих над 100 посещения на заслон Синята стрела (над Железница), реших, че е крайно време да видя какво става и от другата страна на Витоша – над село Мърчаево.

На входа на селото (идвайки от София) има автобусна спирка, от която започва маркирана в жълто пътека. След около час и 15 минути се стига до заслон Пинко, чието име идва от цвета на фасадата. Построената през соца сграда е била опустошена, но през юни 2009 г. Кирил Венев я съживява в спретнат заслон.

На 19 януари 2014 г. пристигнахме там точно когато група туристи почитаха паметта на Кирил Венев, починал в края на 2012 г. Плочата в негова памет е поставена преди няколко дни.

От заслон Пинко за около половин час се стига до хижа Селимица (1305 м н.в.), където може да се обядва. Хора не липсват, защото до хижата има асфалтов път от село Кладница.

Публикувано в Пътеписи

Вашият коментар

Етикети: , , , , , , , ,

Етна

ян. 16

Posted by

Вулканът Етна

Снимки на вулкана Етна от 30.12.2013 г.

А тук можете да прочетете пътепис за Сицилия.

Публикувано в Пътеписи

Вашият коментар

Етикети: , , , , , ,

Екскурзия в Сицилия (пътепис)

Екскурзия в Сицилия (пътепис)

ян. 8

Posted by

Пътуване до Палермо, Етна, Таормина, Монреале и Мондело

 

Кацане в Палермо

28 декември 2013, събота

Само час и 40 минути полет и кацаш в пролетта. Дори с облаци температурата е 15 градуса, а сутрин пада най-много до 10. Всички дървета са зелени, има палми и кактуси, а фикусите са толкова големи, че в сравнение с нашите домашни мъничета са като Байкушева мура.

Нахлуваме в хотел Europa и правим опашка пред малките бавни асансьорчета. Кратка почивка и хайде по улиците.

Милиони малки грозни фиатчета. Няма джипове, но пък 90% от колите са на възраст до 5-6 години и въздухът е чист. Всяка кола е надрана по ъглите, защото местата за паркиране се усвояват до последния сантиметър. Въпреки топлото време велосипедите не са много разпространени като начин за придвижване (иначе професионални колоездачи, които тренират – бол). Шофирането на коли, мотори и мотопеди дори в най-тесните и абсурдно наклонени улици е национален спорт, а спирането на пешеходна пътека не е популярен жест.

Навсякъде страхотни сладкарници, в които не само кафето, но и сладкишите са издигнати в култ. Подредени във витрините и осветени богато като бижута в скъп магазин. Както знаете, италианците пият късо кафе на крак – буквално две глътки, две-три приказки с персонала и чао. Целият процес е като конвейер (тази дума се пише така) и в повечето заведения един-двама души правят кафета непрестанно. Не съм предполагал, че пяната на капучиното може да е толкова хубава, когато се слага наистина мляко, а не „нещо”, разредено с вода. Иначе никъде не видях да пише Lavazza или някакъв друг бранд кафе.

В центъра на Палермо сградите са доста запуснати. Често на партера има лъскав бутик на световна марка, а нагоре фасадата се лющи и изглежда като декор за военен филм. Мургави хора продават шалове и чанти върху чаршаф или брезент, проснат на земята. Изобщо – приликите с Гърция са много.

Събота вечер е и станахме свидетели на традицията „разходка на младоженците из центъра”. Придружава ги единствено фотографски екип от поне трима души. Един с фотоапарат (ама як фотоапарат!), един с камера и един, който държи допълнителна светкавица (почти прожектор) и/или бял чадър-рефлектор. В предишния пост тук сложих снимки на три различни двойки младоженци. При тура за овации из центъра едната двойка си поговори с продавача на печени кестени, хапнаха си малко и… така. Всичко беше много леко и непринудено, без дандании, оркестри и прочие усложнения.

Вечеряме в пицария „Фалстаф”, току до операта. Умишлено не си поръчах спагети Болонезе или Карбонара, защото такива има и в България. Поръчах някакви с непознато име, като от описанието разбрах само, че съдържат и моцарела. Спечелих! Оказаха се с патладжан.

Монреале

29 декември, неделя

Организирана разходка из центъра с екскурзовод (италианка) и превод на български в една слушалка, която всеки получи в хотела.

След това отиваме в китното градче Монреале, което е нещо като балконът на Палермо. Всички туристи ги водят в Монреале за панорамни фотоси. Иначе там всяка уличка е като реклама на прах за пране. Много чаршафи по балконите, много нещо! Посетихме катедралата, която била много забележителна, но то за нас, българите, почти всяка католическа катедрала е впечатляваща. Снимам тайно как някои миряни коленичат пред кабинката за изповеди, говорят си кратко с отчето, той ги благославя, след което ни гонят учтиво, защото е 12:00 часа и ще започва службата.

Прибираме се. Близо до хотела има „Карфур”, откъдето си купуваме хубави сирена, шунки и бутилка сицилианско вино.

Българинът в съседната стая хърка здраво.

Етна

30 декември

Дълго пътуване до вулкана Етна, което започва в 6:30 с едночасово обикаляне на хотелите в Палермо за събиране на останалите туристи по схема, в която нямаше никаква логика. Милиони портокалови и лимонови дръвчета по пътя, и отново разкошно капучино на бензиностанциите. Пресичаме по средата острова, който е колкото четвърт България и с население 5 милиона (най-големият в Средиземно море). Интересен географски факт – южната третинка на острова е по- на юг от най-северните точки на Тунис (Африка).

По едно време една леля в автобуса започна да се полива с парфюм. Пръсна си даже подмишницата въпреки, че беше с два пуловера. Друга пък стана и заяви, че взима два антибиотика и не издържа повече на студа в автобуса (?!). А бе, весело! Добре, че поне пуснаха тематично по уредбата канцонети, а не нещо друго.

Пъплим с автобуса нагоре към паркинга на 1900 м н.в. Завоите са тесни и шофьорът от време на време натиска клаксона, за да не се блъснем с идващите отгоре. По едно време пейзажът си стана зимен като в България. Дървета без листа, че даже мъгла и малко снежец. Стигнахме до кабинковия лифт, където случихме на празнична промоция – 15 евро на човек вместо 35. Хората нямат планинарски опит като нас и не се качиха на лифта, който само след 5 минути ни качи над мъглата. От горната станция повървяхме към 20-30 минути и стигнахме до 2500 м н.в. В краката ни само вулканични камъчета и сняг. На някои места земята пуши. Вулканът се чува като гръмотевична буря през лятото. Виждаме три цвята пушек, червеното сияние от кратера и как изхвърля камъни. Страхотно изживяване!

Слизаме в мъглата и тръгваме към гъзарския курорт

Таормина

разположен амфитеатрално до морето. Нещо като италиански еквивалент на Санторини. Докато бяхме на 5 км. от гърлото на вулкана не усетихме никакъв прах, защото вятърът не духаше към нас. В Таормина обаче прахът влиза в очите и скърца между зъбите. Улиците са в черни сажди. Тук определено не простират чаршафи по балконите. Пазете си фотоапаратите от чернилката.

Късно прибиране в хотела. Уморени, но пълни с впечатления. Вали дъжд.

В съседната стая малко секс. Нищо особено, набързо.

Палермо

31 декември

Свободна програма, защото не се записахме за организираното ходене до Чефалу. Разгледахме операта (Театро Масимо – масимо означава „голям”) отвътре. Има си турове на английски (8 евро). Обиколката е кратка, но пък улучихме репетицията за концерта на 1 януари и чухме малко от „Бохеми”. Снимам бюста на Верди и как подреждат саксиите на стълбите така, че цветята да изпишат 2014.

След това разгледахме Capella Palatina в Palazzo Reale.

Приключихме с туризма за 2013 г. с Palazzo Mirto – изключително впечатляваща къща на заможната фамилия Мирто със запазени мебели не само от XIX, но и от XVIII век (обърнете внимание колко ниски са столовете и колко къси са леглата, тогава хората са били доста по-ниски). Все едно си във филма „Амадеус” и Моцарт ще се появи от съседния салон. Не пропускайте този музей! Той е леко в ъгъла на историческия център. Входът е 4 евро и вътре пускат най-много по 25 души едновременно. Не позволяват да се снима. Даже любезно ти взимат раничката.

Нова година на площад Политеама. Хората си изгърмяха пиратките още в 22-23 часа, така че беше сравнително кротко и към 1:00 часа нещата съвсем утихнаха (а това е добре, защото хотелът е близо до Политеама).

Мондело

1 януари 2014 г.

Закуска, първо изакване за годината и стягане на багажа. На път за летището имаме организирана екскурзийка до хълма Пелегрино (светилището на Св. Розалия – страшен католически кич в скалите; патерици, оставени от внезапно „изцелени” болни и т.н.) и морския курорт Мондело.

Хапнахме тортелини в Мондело, където вилите са много красиви (ар нуво) и… последно истинско капучино на летището.

Прибирането в София, както знаете, е шоково. Мъгла, студ и шофьор на такси с хроничен бронхит, който на един светофар си отвори вратата, за да се изхрачи на асфалта. Честито!

текст и снимки: Васил Богданов

Публикувано в Пътеписи

1 коментар

Етикети: , , , , , , , , , ,

← Older Posts
%d блогъра харесват това: