Архиви

Екскурзия в Сицилия (пътепис)

Пътуване до Палермо, Етна, Таормина, Монреале и Мондело

 

Кацане в Палермо

28 декември 2013, събота

Само час и 40 минути полет и кацаш в пролетта. Дори с облаци температурата е 15 градуса, а сутрин пада най-много до 10. Всички дървета са зелени, има палми и кактуси, а фикусите са толкова големи, че в сравнение с нашите домашни мъничета са като Байкушева мура.

Нахлуваме в хотел Europa и правим опашка пред малките бавни асансьорчета. Кратка почивка и хайде по улиците.

Милиони малки грозни фиатчета. Няма джипове, но пък 90% от колите са на възраст до 5-6 години и въздухът е чист. Всяка кола е надрана по ъглите, защото местата за паркиране се усвояват до последния сантиметър. Въпреки топлото време велосипедите не са много разпространени като начин за придвижване (иначе професионални колоездачи, които тренират – бол). Шофирането на коли, мотори и мотопеди дори в най-тесните и абсурдно наклонени улици е национален спорт, а спирането на пешеходна пътека не е популярен жест.

Навсякъде страхотни сладкарници, в които не само кафето, но и сладкишите са издигнати в култ. Подредени във витрините и осветени богато като бижута в скъп магазин. Както знаете, италианците пият късо кафе на крак – буквално две глътки, две-три приказки с персонала и чао. Целият процес е като конвейер (тази дума се пише така) и в повечето заведения един-двама души правят кафета непрестанно. Не съм предполагал, че пяната на капучиното може да е толкова хубава, когато се слага наистина мляко, а не „нещо”, разредено с вода. Иначе никъде не видях да пише Lavazza или някакъв друг бранд кафе.

В центъра на Палермо сградите са доста запуснати. Често на партера има лъскав бутик на световна марка, а нагоре фасадата се лющи и изглежда като декор за военен филм. Мургави хора продават шалове и чанти върху чаршаф или брезент, проснат на земята. Изобщо – приликите с Гърция са много.

Събота вечер е и станахме свидетели на традицията „разходка на младоженците из центъра”. Придружава ги единствено фотографски екип от поне трима души. Един с фотоапарат (ама як фотоапарат!), един с камера и един, който държи допълнителна светкавица (почти прожектор) и/или бял чадър-рефлектор. В предишния пост тук сложих снимки на три различни двойки младоженци. При тура за овации из центъра едната двойка си поговори с продавача на печени кестени, хапнаха си малко и… така. Всичко беше много леко и непринудено, без дандании, оркестри и прочие усложнения.

Вечеряме в пицария „Фалстаф”, току до операта. Умишлено не си поръчах спагети Болонезе или Карбонара, защото такива има и в България. Поръчах някакви с непознато име, като от описанието разбрах само, че съдържат и моцарела. Спечелих! Оказаха се с патладжан.

Монреале

29 декември, неделя

Организирана разходка из центъра с екскурзовод (италианка) и превод на български в една слушалка, която всеки получи в хотела.

След това отиваме в китното градче Монреале, което е нещо като балконът на Палермо. Всички туристи ги водят в Монреале за панорамни фотоси. Иначе там всяка уличка е като реклама на прах за пране. Много чаршафи по балконите, много нещо! Посетихме катедралата, която била много забележителна, но то за нас, българите, почти всяка католическа катедрала е впечатляваща. Снимам тайно как някои миряни коленичат пред кабинката за изповеди, говорят си кратко с отчето, той ги благославя, след което ни гонят учтиво, защото е 12:00 часа и ще започва службата.

Прибираме се. Близо до хотела има „Карфур”, откъдето си купуваме хубави сирена, шунки и бутилка сицилианско вино.

Българинът в съседната стая хърка здраво.

Етна

30 декември

Дълго пътуване до вулкана Етна, което започва в 6:30 с едночасово обикаляне на хотелите в Палермо за събиране на останалите туристи по схема, в която нямаше никаква логика. Милиони портокалови и лимонови дръвчета по пътя, и отново разкошно капучино на бензиностанциите. Пресичаме по средата острова, който е колкото четвърт България и с население 5 милиона (най-големият в Средиземно море). Интересен географски факт – южната третинка на острова е по- на юг от най-северните точки на Тунис (Африка).

По едно време една леля в автобуса започна да се полива с парфюм. Пръсна си даже подмишницата въпреки, че беше с два пуловера. Друга пък стана и заяви, че взима два антибиотика и не издържа повече на студа в автобуса (?!). А бе, весело! Добре, че поне пуснаха тематично по уредбата канцонети, а не нещо друго.

Пъплим с автобуса нагоре към паркинга на 1900 м н.в. Завоите са тесни и шофьорът от време на време натиска клаксона, за да не се блъснем с идващите отгоре. По едно време пейзажът си стана зимен като в България. Дървета без листа, че даже мъгла и малко снежец. Стигнахме до кабинковия лифт, където случихме на празнична промоция – 15 евро на човек вместо 35. Хората нямат планинарски опит като нас и не се качиха на лифта, който само след 5 минути ни качи над мъглата. От горната станция повървяхме към 20-30 минути и стигнахме до 2500 м н.в. В краката ни само вулканични камъчета и сняг. На някои места земята пуши. Вулканът се чува като гръмотевична буря през лятото. Виждаме три цвята пушек, червеното сияние от кратера и как изхвърля камъни. Страхотно изживяване!

Слизаме в мъглата и тръгваме към гъзарския курорт

Таормина

разположен амфитеатрално до морето. Нещо като италиански еквивалент на Санторини. Докато бяхме на 5 км. от гърлото на вулкана не усетихме никакъв прах, защото вятърът не духаше към нас. В Таормина обаче прахът влиза в очите и скърца между зъбите. Улиците са в черни сажди. Тук определено не простират чаршафи по балконите. Пазете си фотоапаратите от чернилката.

Късно прибиране в хотела. Уморени, но пълни с впечатления. Вали дъжд.

В съседната стая малко секс. Нищо особено, набързо.

Палермо

31 декември

Свободна програма, защото не се записахме за организираното ходене до Чефалу. Разгледахме операта (Театро Масимо – масимо означава „голям”) отвътре. Има си турове на английски (8 евро). Обиколката е кратка, но пък улучихме репетицията за концерта на 1 януари и чухме малко от „Бохеми”. Снимам бюста на Верди и как подреждат саксиите на стълбите така, че цветята да изпишат 2014.

След това разгледахме Capella Palatina в Palazzo Reale.

Приключихме с туризма за 2013 г. с Palazzo Mirto – изключително впечатляваща къща на заможната фамилия Мирто със запазени мебели не само от XIX, но и от XVIII век (обърнете внимание колко ниски са столовете и колко къси са леглата, тогава хората са били доста по-ниски). Все едно си във филма „Амадеус” и Моцарт ще се появи от съседния салон. Не пропускайте този музей! Той е леко в ъгъла на историческия център. Входът е 4 евро и вътре пускат най-много по 25 души едновременно. Не позволяват да се снима. Даже любезно ти взимат раничката.

Нова година на площад Политеама. Хората си изгърмяха пиратките още в 22-23 часа, така че беше сравнително кротко и към 1:00 часа нещата съвсем утихнаха (а това е добре, защото хотелът е близо до Политеама).

Мондело

1 януари 2014 г.

Закуска, първо изакване за годината и стягане на багажа. На път за летището имаме организирана екскурзийка до хълма Пелегрино (светилището на Св. Розалия – страшен католически кич в скалите; патерици, оставени от внезапно „изцелени” болни и т.н.) и морския курорт Мондело.

Хапнахме тортелини в Мондело, където вилите са много красиви (ар нуво) и… последно истинско капучино на летището.

Прибирането в София, както знаете, е шоково. Мъгла, студ и шофьор на такси с хроничен бронхит, който на един светофар си отвори вратата, за да се изхрачи на асфалта. Честито!

текст и снимки: Васил Богданов

От Плачковци до връх Бедек

3 май 2013 г., Разпети петък. В Трявна сме за няколко дни и решаваме да отидем до връх Бедек. Оставяме колата в кв. Късовци (Плачковци), близо до Климатичното училище, и поемаме по жълтата маркировка (избрах маршрут по картата на Домино „Средна Стара планина„, 2-ра част). След около час и половина ходене се хваща синята маркировка в посока юг. До връх Малък Бедек се върви още час и половина, като 10-15 мин. преди билото има чешма с 9 чучура – страхотна екстра в топлите летни дни!

Ветрогенераторите на върха изглеждат безобидно отдалеч, но на място са доста зловещи. На човек направо му се свива душицата при вида на тези толкова чужди за околната среда съоръжения, а скърцането на механизмите окончателно смразява кръвта. Едва ли ще отида отново там в следващите 5 години.

По целия път срещнахме само един моторист, една сърна и трима колоездачи от Трявна. За статистиката ще допълня, че денивелацията на този маршрут е 900 метра. За предпочитане е да се минава при по-хладно време, защото маранята влошава видимостта от билото.

(Други маршрути в Стара планина: Беклемето, Орлово гнездо, връх Козя стенаХижа Плевен – връх БотевХижа Русалка, Триглав, Тъжа;  Село Борущица;  Хижа Ехо )

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

текст и снимки: Васил Богданов

Къмпинг Рея – Ситония, Гърция

Къмпинг на Халкидики

Вижте как изглежда един къмпинг в Гърция – Рея (втория ръкав на Халкидики – Ситония) и го сравнете с мизерията и тоталното безхаберие по нашите къмпинги.

Цените в къмпинг Рея за юни и септември са 5 евро на човек + 8 евро за палатка. През юли и август нощувката е 10 евро, а за палатка отново се плаща 8 евро. Забравих да видя цената за кемпери и каравани.

Снимките са от 16-18 септември 2011 г.

Къмпинг Рея

Тоалетните и баните, в които винаги има топла вода. Найс, а! (има тоалетна хартия и то от меката)

Отделни мивки за съдове, пране…

… и една специално за миене на риба.

За децата има не само люлки, но и няколко чина с дъска…

… на която имаше надписи тип „училищна тоалетна”.

Нар, маслини и лимонови дръвчета допълват идилията. Всичко се полива чрез капково напояване.

На всеки 20 метра има ниска чешма за миене на крака или каквото там дойде. Не всички са толкова пипнати (тази е от по-луксозната част на къмпинга), но какво от това.

Как е на гръцки врата? Ами „порта”.

На всеки 50 метра има пожарогасители!

Останалите неща като ток, интернет, хладилници и газов котлон в кухнята сякаш се подразбират. Плюс пералните машини (4 евро за пране).

Снимки: Васил Богданов

Накрая ще си позволя да припомня едно мое фейлетонче от лятото по тази тема

http://men.hotnews.bg/n/liniya-nuleva.13030.html

%d блогъра харесват това: