Архиви

Тевно езеро

Тевно езеро – Пирин

На 21 септември се качихме с лифта до Безбог (в 13 ч. бяхме единствените пътници между първа и междинна станция) и поехме към Тевно езеро. По пътя за Попово езеро срещнахме доста хора, прибиращи се от разходка, след което пътеката очаквано опустя. За жалост, точно в този момент някой идиот стреля по диви кози в подножието на връх Джангала и май успя да убие една от тях.

Заслонът беше пълен, та се редувахме на малкото столове, за да вечеряме. В останалото време бяхме прави като на парти 🙂

На сутринта хапнахме от хубавите мекици (в края на вечерта Валя извади легена с тестото и бе посрещната с овации от туристите, които знаят за какво става въпрос) и се прибрахме през Валявишките езера.

Тук има пътепис за Тевно езеро от предишно ходене в Пирин.

Реклами

Мечит – Кобилино бранище – Рибни езера

Мечит – Кобилино бранище – Рибни езера

На 6 юли 2012 г. (петък) оставихме душната столица зад гърба си и някъде към 20:00 ч. бяхме в Говедарци. Тъй като не бях ходил на хижа Мечит от 6 години (може би повлиян от една стара история с побой над туристи, осмелили се да помолят в полунощ за по-тихо купонясване), се наложи да попитаме местната общественост за изходната точка към хижата. Местната общественост по това време беше съсредоточена в няколко кръчми с маси на открито и бе силно опиянена. Някои бяха изпаднали в такъв ступор, че не можаха да схванат въпроса, други просто не знаеха отговора, а трети вместо да обяснят пътя, повтаряха класическото заклинание, което може да бъде чуто във всяко планинско село: „А, ама вие с тази кола не можете да стигнете до хижата„.

Както и да е, успяхме да попаднем на персони, които не се шокираха от новината, че някой иска да върви пеша до хижа Мечит, и разбрахме по коя улица се стига до пистата. Оставихме колата на съхранение в повяхналия комплекс от бунгала на Телефонния завод (ще го познаете по голямата табела с многозначителния надпис Т Т Т) и след 70 минути, тъкмо на смрачаване, бяхме на хижата. Възползвахме се веднага от хубавата баня, след което прекарахме една чудна прохладна вечер на поляната до огъня в аристократична камерност на състава, каквато в събота е непостижима.

В събота изкачихме връх Мечит за около 3 часа и се насладихме на наистина „царските“ гледки, които Кайзеровият път предлага. Заоблачи се и към Мусала започна да гърми, но имахме голям късмет с времето. По целия 9-часов преход до Рибни езера има само едно място, където можеш да се скриеш (заслон Кобилино бранище), и точно там заваля за 10 минути. Дори не се наложи да вадим дъждобраните.

Около 16:00 ч. бяхме малко под връх Водния чал (2683 м) и срещнахме едно момче на име Павел (но не Павел Беличовски). Той беше тръгнал в 4:40 сутринта от Боровец. В 8:10 бил на Мусала, минал покрай Грънчар и Рибни езера, а крайната му цел беше Паничище!!!

Преспахме на Рибни езера и на следващия ден обратно към Мечит. В неделя времето бе слънчево, но за щастие с купести облаци за красота и прохлада, без мълнии и дъжд. Снимките тук са подредени линейно по маршрута от събота, като по-слънчевите кадри са от неделя.

Ето малко инфо за местата по маршрута, където можете да си налеете вода: при спускането от Мечит към Кобилино бранище, вдясно от пътеката има поток. При спускането от Водния чал към Рибни езера (но трябва да се върви по лятната пътека, а не по билото) на пътеката има водохващане със синя тръба. Не тече много силно и е възможно в края на август да пресъхва, ако съдя по подобни „чешмички“ в Рила.

текст и снимки: Васил Богданов

Рибни езера

Рибни езера и Смрадливото езеро

Снимки от Рила, 16-17 юни 2012 г.

По това време на хижа Рибни езера все още няма много туристи, но и бирата е кът, защото редовното зареждане с храни и напитки тепърва започва. През седмицата тук са спали деветима чехи, които са изпили цялата бира, като за това геройство лек принос има и европейското по футбол, което допълнително отваря глътката. Иначе на хижата тече процес на пране на одеялата и сушене на дюшеците от бунгалата, които цяла зима са били в снежен капан.

На връщане от Рибни езера към Кирилова поляна минахме през Смрадливото езеро.

Поглед към връх Мусала:

Смрадливото езеро. В дъното – Мальовица, Купените, Попова капа…

Преливникът на Смрадливо езеро:

снимки: Васил Богданов

%d блогъра харесват това: