Село Орехово

С бебе в родопското село Орехово

Посетих родопското село Орехово за първи път през януари 2005 г. Спахме в къща за гости „Водопада“ и се разходихме до хижа Персенк. Хареса ми и се върнах два месеца по-късно (тридневката около 3 март) за по-сериозен преход в големия сняг: Орехово – хижа Персенк – хижа Чудните мостове – Кабата – Орехово.

Бях в село Орехово и през 2008 г., когато там вече се беше появил семейният хотел „У Нико“. Доброто отношение и чудесната храна ми направиха силно впечатление, затова през 2013-а посетих специално хотела, за да напиша статия за списание „Бакхус“ – къща за гости „Унико“ в село Орехово.

Онзи ден бяхме отново в Орехово, вече с бебе (2 месеца и половина). Това всъщност беше третата планина на бебето след Витоша и Плана, но първо спане извън дома. Всичко мина много добре, чистият въздух и спокойствието си казаха думата, а къщата за гости „У Нико“ определено е най-подходящият хотел в Родопите за почивка с бебе (в статията има повече подробности за бутиковото обслужване).

Снимки от село Орехово

Стари каменни къщи в село Орехово

Село Орехово

Къщи в село Орехово

Село Орехово, Родопите

Кактуси в село Орехово

Кактуси на надморска височина 1000 м

къща в Орехово

„Главната“ улица на Орехово

врата без балкон

Къде е балконът?

дърва в прозореца

Дърва за зимата

котка на улицата

Котка на „главната“

туристически табели в Родопите

С бебе в Родопите

разписание на автобус

Разписанието на автобуса

обява на мегдана

До гробището може, а на стадиона не може

обява в центъра на селото

Мед и орехи

табло с обяви

Моля, не се бутайте!

звънец в паяжини

Тук пощальонът изобщо не звъни

залез над родопски поляни

Малко залез. Това е гледката от хотел „У Нико“

Стара пощенска картичка

Като в разказ на Георги Господинов

Имах работа близо до СУ, та се наложи да мина през прашния и душен център на т.нар. столица. Тъкмо влизах в градинката между парламента и СУ, когато видях на земята тази стара пощенска картичка. Беше с текста нагоре, но после открих, че има отпечатъци от обувки и от двете си страни. Взех картичката и се почувствах като в разказ (роман) на Георги Господинов.

Започнах да чета бавно, не само заради избелялото мастило, но и заради желанието ми да удължа преживяването на нещо, което от пръв поглед е ясно, че ще бъде кратко. Никъде по картичката няма дата. Вероятно никога няма да разберем (като в истински разказ) поне годината  на написването и разполагаме само с някои косвени признаци – прическите и дрехите на моделите, двойното „е“ в текста, единицата с точка отгоре (моите баби и дядовци така я изписваха), както и Made In France (т.е. преди 9.09.1944 г. или малко след това, тъй като на комунистите все пак им е трябвало време, докато забранят всичко западно и двойното „е“).

Прибрах се вкъщи и веднага отворих пощенската кутия. Ако бях в истински разказ, щях да намеря вътре писмо или бележка от пощата, че имам пратка, която трябва да взема (примерно пратка от Горна Оряховица, като за по-драматично пощата вече ще е приключила работния ден и ще трябва да чакам цяла нощ). Уви, в пощенската кутия намерих само някакви рекламни брошури за битова електроника.

Ето я и самата картичка. Първоначално смятах да набера текста, но реших, че така ще ви отнема удоволствието от разчитането и потапянето в…, да речем, трийсетте години на миналия век. Ако някой има „обосновано предположение“ за годината, нека да сподели.

(подобна публикация в блога: Телеграма от 70-те)

Стара пощенска картичка

Романтиката в старите пощенски картички

Стара пощенска картичка

Мери от Горна Оряховица пише до Надя

 

Бит и душевност 2

Каква поредна асансьорна драма!

Дискусия в центъра на София. Всичко започва с покана за събрание на етажната собственост. Към съкооператорите е отправена оферта за поставяне на покрива на антени и рекламно табло.

Искрата пламва от укорителна бележка за изхвърлени опаковки от току-що изядени вафли (сякаш има значение дали са изядени преди час или „току-що“).

Следва светкавичен отговор с позоваване на месечната такса в 11-етажен блок, както и в 14-етажна кооперация – „т.нар. блок на Стефан Данаилов“.

Бележка в асансьор, покана за събрание

Общо събрание на етажната собственост

Бележка в асансьор

Кой яде вафли?

Бележка в асансьор

Бунтът на гражданите

Бележки в асансьор

Фейсбук в асансьора

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

%d bloggers like this: