Село Орехово

С бебе в Родопите

Посетих родопското село Орехово за първи път през януари 2005 г. Спахме в къща за гости „Водопада“ и се разходихме до хижа Персенк. Хареса ми и се върнах два месеца по-късно (тридневката около 3 март) за по-сериозен преход в големия сняг: Орехово – хижа Персенк – хижа Чудните мостове – Кабата – Орехово.

Бях в село Орехово и през 2008 г., когато там вече се беше появил семейният хотел „У Нико“. Доброто отношение и чудесната храна ми направиха силно впечатление, затова през 2013-а посетих специално хотела, за да напиша статия за списание „Бакхус“ – къща за гости „Унико“ в село Орехово.

Онзи ден бяхме отново в Орехово, вече с бебе (2 месеца и половина). Това всъщност беше третата планина на бебето след Витоша и Плана, но първо спане извън дома. Всичко мина много добре, чистият въздух и спокойствието си казаха думата, а къщата за гости „У Нико“ определено е най-подходящият хотел в Родопите за почивка с бебе (в статията има повече подробности за бутиковото обслужване).

Стари каменни къщи в село Орехово

Село Орехово

Къщи в село Орехово

Село Орехово, Родопите

Кактуси в село Орехово

Кактуси на надморска височина 1000 м

къща в Орехово

„Главната“ улица на Орехово

врата без балкон

Къде е балконът?

дърва в прозореца

Дърва за зимата

котка на улицата

Котка на „главната“

туристически табели в Родопите

С бебе в Родопите

разписание на автобус

Разписанието на автобуса

обява на мегдана

До гробището може, а на стадиона не може

обява в центъра на селото

Мед и орехи

табло с обяви

Моля, не се бутайте!

звънец в паяжини

Тук пощальонът изобщо не звъни

залез над родопски поляни

Малко залез. Това е гледката от хотел „У Нико“

Стара пощенска картичка

Като в разказ на Георги Господинов

Имах работа близо до СУ, та се наложи да мина през прашния и душен център на т.нар. столица. Тъкмо влизах в градинката между парламента и СУ, когато видях на земята тази стара пощенска картичка. Беше с текста нагоре, но после открих, че има отпечатъци от обувки и от двете си страни. Взех картичката и се почувствах като в разказ (роман) на Георги Господинов.

Започнах да чета бавно, не само заради избелялото мастило, но и заради желанието ми да удължа преживяването на нещо, което от пръв поглед е ясно, че ще бъде кратко. Никъде по картичката няма дата. Вероятно никога няма да разберем (като в истински разказ) поне годината  на написването и разполагаме само с някои косвени признаци – прическите и дрехите на моделите, двойното „е“ в текста, единицата с точка отгоре (моите баби и дядовци така я изписваха), както и Made In France (т.е. преди 9.09.1944 г. или малко след това, тъй като на комунистите все пак им е трябвало време, докато забранят всичко западно и двойното „е“).

Прибрах се вкъщи и веднага отворих пощенската кутия. Ако бях в истински разказ, щях да намеря вътре писмо или бележка от пощата, че имам пратка, която трябва да взема (примерно пратка от Горна Оряховица, като за по-драматично пощата вече ще е приключила работния ден и ще трябва да чакам цяла нощ). Уви, в пощенската кутия намерих само някакви рекламни брошури за битова електроника.

Ето я и самата картичка. Първоначално смятах да набера текста, но реших, че така ще ви отнема удоволствието от разчитането и потапянето в…, да речем, трийсетте години на миналия век. Ако някой има „обосновано предположение“ за годината, нека да сподели.

(подобна публикация в блога: Телеграма от 70-те)

Стара пощенска картичка

Романтиката в старите пощенски картички

Стара пощенска картичка

Мери от Горна Оряховица пише до Надя

 

Бит и душевност 2

Каква поредна асансьорна драма!

Дискусия в центъра на София. Всичко започва с покана за събрание на етажната собственост. Към съкооператорите е отправена оферта за поставяне на покрива на антени и рекламно табло.

Искрата пламва от укорителна бележка за изхвърлени опаковки от току-що изядени вафли (сякаш има значение дали са изядени преди час или „току-що“).

Следва светкавичен отговор с позоваване на месечната такса в 11-етажен блок, както и в 14-етажна кооперация – „т.нар. блок на Стефан Данаилов“.

Бележка в асансьор, покана за събрание

Общо събрание на етажната собственост

Бележка в асансьор

Кой яде вафли?

Бележка в асансьор

Бунтът на гражданите

Бележки в асансьор

Фейсбук в асансьора

Бит и душевност

Народопсихология, 2014 г.

По телевизията често гледаме социолози, които се опитват да обяснят процесите в обществото. Да надникнат в бита и душевността на народа ни, както е направил навремето талантливият Иван Хаджийски. Уви, някои социолози предпочетоха да станат голфъри, а други просто толкова си могат. Гледаме коментарите им на големи, модерни телевизори в High Definition, но рядко научаваме нещо интересно. Затова пък един стар, изтърбушен телевизор (някой може ли да припомни марката) без антена показва „социологията“ (по неграмотния ББ) с изключително добра резолюция.

Патъците и мрежестите обувки са в праймтайма на България.

Стари обувки в изтърбушен телевизор

Стълбището на блок в Стара Загора, България (април, 2014 г.)

Търговците в храма

Статия в Капитал LIGHT за църковните магазини

 

църковни магазини

„Търговията във и около храма“

текст: Васил Богданов

Аязмото

Аязмото в Стара Загора на Великден, 20 и 21 април 2014 г.

Туристически обувки

Как изглеждат подметките Vibram след 4 години и половина активно ходене по планините (тежа 90 кг., а с раницата общият натиск отива към 100). Под активно ходене имам предвид почти всеки уикенд.

Подметки след 4 г. и половина

 

А това са подметките Vibram на нови туристически обувки:

Новите обувки на туриста

 

Лазарки

Снимки от Лазаровден,  15 април 2006 г., в село Железница. Пътувахме за ЦПШ Мальовица и като видях, че лазарките влизат в двора на една баба, веднага спрях за снимки.

снимки: Васил Богданов

Пряспата на Белмекен

Правил съм тези снимки на един и същ завой, намиращ се на стотина метра от контрастената на язовир Белмекен.

Интересно е да се види количеството сняг в края на март / април през различните години.

Започваме с първите дни на април 2009 г.

Огромна пряспа до спортна база Белмекен

Пътят до Белмекен се почиства целогодишно

Следващите две снимки са от 24 март 2012 г.

Белмекен сняг път

Разминаването на две коли е възможно само на някои места

сняг Рила Белмекен

Снежният тунел към спортната база

Следва 27 април 2013 г.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

когато е имало малко повече сняг, отколкото на 23 март 2014 г. (въпреки разликата от цял месец)

сняг Белмекен Рила

А тук е статията в Капитал LIGHT, за която направих първата снимка от 2009 г.

Заслон Пинко

След като през последните 8 години направих над 100 посещения на заслон Синята стрела (над Железница), реших, че е крайно време да видя какво става и от другата страна на Витоша – над село Мърчаево.

На входа на селото (идвайки от София) има автобусна спирка, от която започва маркирана в жълто пътека. След около час и 15 минути се стига до заслон Пинко, чието име идва от цвета на фасадата. Построената през соца сграда е била опустошена, но през юни 2009 г. Кирил Венев я съживява в спретнат заслон.

На 19 януари 2014 г. пристигнахме там точно когато група туристи почитаха паметта на Кирил Венев, починал в края на 2012 г. Плочата в негова памет е поставена преди няколко дни.

От заслон Пинко за около половин час се стига до хижа Селимица (1305 м н.в.), където може да се обядва. Хора не липсват, защото до хижата има асфалтов път от село Кладница.

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

%d bloggers like this: