Беговица и Тевно

събота, 3 септември 2011 г.

Неприятен работен ден. Ама от най-неприятните, защото дълго време го брояхме за почивен и крояхме планове за 4-дневна мини ваканция в Пирин. Както и да е, орязахме предварителната програма като кризисен бюджет на културна институция и решихме да използваме съботната вечер за придвижване до изходната точка в планината.

Пълним багажника на комбито с раници, спални чували, две палатки и… хайде към Банско. Далеч от суетнята около кандидат-президентските двойки и поредната загуба на националния отбор по футбол.

В Банско влизаме на смрачаване – точно навреме, за да бъде пътуването по завоите до Бъндеришка поляна по-магично, а и с една идея по-безопасно, защото по светлините на фаровете си личи дали отгоре идва кола.

На къмпинга до хижа Бъндерица има само една палатка и две-три каравани. Компания ни правят още Млечният път и тихото бръмчене на дизеловия генератор на близкото заведение, където порциите са огромни, но за сметка на това много вкусни.

След вечеря се присламчваме към лагерния огън, запален от съседите по палатка, и споделяме планинарските си преживявания от отиващото си лято. Вратовете ни се схващат, но не заради десетградусовия хлад, а от взиране в небето за метеори.

Към полунощ се пъхаме на топло в двуслойните немски чували, а чистият планински въздух ни осигурява пълноценно наспиване само за 6-7 часа.

Напред към мъглата!

неделя
Денят започва с доста роса и създаващото много уют съскане на газовото котлонче. Оставяме тълпите от прииждащи туристи да се катерят по баналния маршрут за връх Вихрен и поемаме към Бъндеришка порта. Но не с крайна цел хижа Синаница или Спано поле, които вече посетихме в разгара на лятото, а към по-далечната хижа Беговица, която досега винаги е оставала встрани от разходките ни в Пирин.

На Бъндеришка порта ни посреща първата мъгла, която виждаме от два месеца насам. Влизаме в нея с облекчение, защото изкачването до там под жаркото септемврийско слънце доста ни поизпоти.

5 часа след началото на прехода спираме на заслон Спано поле за голяма почивка с обяд.

Хижарите Дончо и Стоян са големи зевзеци и ни взимат на подбив за това, че снимаме почти всичко около бунгалата и терасата с чудна гледка към връх Синаница. „Не остана ъгълче от тоя заслон, което да не е излязло в интернет” – казва Стоян и отпива от домашното си вино. „Ако искате, мога да изкарам тука забравените от туристите вещи, да направим изложба и да я снимате” – продължава той и ни пожелава лек път, защото се оттегля за кратка следобедна дрямка.

След още три часа и половина ходене стигаме до крайната си цел – хижа Беговица. Въпреки новата дограма и двойните стаи с баня обаче Беговица ни разочарова. В този си вид триетажната сграда е нещо средно между почивна станция в соц стил и евтин хотел, но не и хижа. Липсата на атмосфера се чувства най-силно в огромната столова, а храната е под всякаква критика – студени пържени картофи, сурови кюфтета и най-лошата шопска салата за последните ни 8-9 уикенда, прекарани изцяло по планините. Поне одеялата са нови (в традиционното зелено и с познатия еделвайс на БТС), а след осемчасов преход сънят е божествен дори и върху старите матраци.

Бунгалата на Спано поле и крава, която имитира бронзовия бик пред Фондовата борса

понеделник

Поемаме нагоре към едно от култовите места в Пирин – заслона Тевно езеро. Слънцето сърдито пече, но за щастие над връх Каменица се събират облаци и на Беговишка порта ни очаква прохладна сянка. След по-малко от 4 часа ходене достигаме, може би, най-уютното място в планината. В покрития с килими заслон се влиза по чорапи, а в столовата винаги ухае много вкусно. Хапваме, пийваме (бирата е 3 лева, но тук всичко, включително и дървата, се носи с коне и високите цени са оправдани) и се просваме край езерото като немски баби по Черноморието. Заради облаците и вятъра не можем да осъществим само едно от предварително набелязаните си желания – последното за сезона къпане на импровизирания открит душ. Спартанското съоръжение представлява маркуч, по който тече вода от езерото, а самият душ е надупчена метална кутийка от бира.

Вечерта минава класически – край големите маси в заслона, където всеки може да говори с всеки, без да е нужно някакво формално запознанство. И без това на 2500 метра надморска височина всички хора се чувстват като членове на някакъв клуб, а и за разлика от други хижи до Тевно езеро не може да се стигне с джип, така че случайни персони тук няма. Само един подпийнал дядка става прав и се изцепва: „Айде сега всеки да изпее по една песен или да каже стихотворение. Който не се включи, плаща глоба 1 лев”. Никой обаче не се впряга от тези социалистически методи за организиране на вечерта и след кратко стъписване жуженето на разговорите продължава.

Тевно езеро

вторник

Ставаме рано, хапваме топли мекици и в 7:45 вече сме на път. Прогнозата за времето вещае следобеден дъжд и затова искаме да стигнем до колата по-навреме. Пътят през Типиците предлага едни от най-хубавите панорамни гледки в Пирин и това прави шестчасовия преход до х. Вихрен много популярен.

По пътя срещаме няколко чехи и група от френски бабички, на които умишлено казваме „Хелоу!” вместо „Бонжур!”, за да се насладим на киселата им реакция. Половин час преди хижа Вихрен се чуват първите гръмотевици, а малко по-късно закапва. Вече сме съвсем близо до цивилизацията и пътеката е пълна с хора, тръгнали на лека разходка. Когато дъждът се усилва, жените с бели панталони и още по-бели маратонки се изнервят и започват да гълчат мъжете си, че не са взели… чадър. Явно асфалтът е съвсем наблизо. А с това и краят на нашата приказка.

Поглед от Типиците към Вихрен и Кутело

Седмичната програма на заслон Спано поле

Спано поле

По пътя от Спано поле към хижа Беговица

Беговица - нито хотел, нито хижа

Беговишка порта

Беговишка порта

Малокаменишките езера

Връх Каменица с елементи на битовизъм

текст и снимки: Васил Богданов