Гробището на Боженци
4 май 2013 г. – съботата преди Великден.
В Трявна сме и търсим вариант за някакъв по-кратък преход, след като предния ден сме се качили до връх Малък Бедек (900 м. денивелация и общо към 6 часа ходене).
Оставяме колата близо до местността Сечен камък и тръгваме по синята маркировка. В началото се минава през равна местност с хубави гледки към Бузлуджа, Шипка и връх Ботев. Следва спускане през гората (доста паднали дървета от страховитата буря в началото на април, но е проходимо) и след 40 мин. сме в Боженци, където с щеките и останалата екипировка предизвикваме интереса на хората.
Атмосферата в Боженци е типична. Кисели гъзари от Варна и София са влезли с джиповете почти в самите заведения и като цяло хората са обзети от апатия. Заради мързела си някои са готови да играят тетрис с колите по тесните улички само и само да не повървят пеш 10 минути и половина. Навсякъде е пълно с клиенти и обслужването е бавно.
Слънцето е обедно, а и къщите в Боженци са снимани от всеки, така че правя кадри само на гробището. То е особено магично с избуялата трева и пролетните цветя – свежест, която е в пълен контраст с усещането за смърт. Оказа се, че тук е погребан композиторът Красимир Кюркчийски (1936-2011).
След разходката хапваме набързо баклава с айран и по обратния път към колата. Задава се така дългоочакваната буря, която разхлажда минути след влизането ни в хотела.
От тази поляна започва спускането към Боженци.
Божковци е квартал на Трявна
текст и снимки: Васил Богданов
Posted on 05.05.2013, in Пътеписи and tagged Боженци, Божковци, Красимир Кюркчийски, Трявна, гробище. Bookmark the permalink. 2 коментара.
Преди доста години му бях на гости в Боженци.Аз съм тревненец и често ходя до Боженци,защото намирам някаква магия в това селце закътано в полите на планината.Композитора беше пуснал голям касетофон с последният си записан диск.Музиката се разнасяше и по особен начин правеше това място още по божествено.Приближихме къщата,като аз бях придружаван от баронеса Гендович,която ми беше приятелка по това време и ми беше на гости в Трявна.По нейно настояване обезпокоихме композитора,като му се обадихме през входната врата.Той излезна и ни посрещна,като ни покани да влезем и се държа много сърдечно.Подари ни и по един диск от новите си композиции,които звучаха в двора на къщата му.Историята продължава,но ми се доспива.Ако някой има желание мога някой път да я доразкажа,макар,че ми липсва умение и дарба да пиша.За сега лека нощ.
ХаресвамХаресвам
Вечна му памет на господин Кюркчийски! Неговите произведения ще се носят в прослава на България во веки. Мир на праха му!
ХаресвамХаресвам