Берковица

Разходка в Берковица

Не бях стъпвал в Берковица от май 2008 г. Тогава бързах да хвана работното време на музея в Чипровци и затова минах само през къщата на Иван Вазов и Етнографския музей. Вазов е живял тук една година, бил е съдия и е описал впечатленията си в забавната повест „Митрофан и Дормидолски„. Прочетох я след посещението на музея през 2008 г.

Сега направихме много приятна разходка в спокойната и блага есенна неделя. Разгледахме отново двата музея и обядвахме вкусно и лежерно в двора на ресторант „Кръстева къща“, където цените са потресаващо ниски. Лимонада 60 ст., прясна бисквитена торта 2 лв., крем карамел 1,50 и т.н.

През 1878 г. Берковица е с около 6000 жители, а София само с 3500 повече. Градът е бил много развит и за това свидетелства часовниковата кула, чиято основна цел е била да дава знак за общо начало и край на работното време на дюкяните и работилниците (за да няма нелоялна конкуренция). Имало е доста голям квартал със стари къщи и местните са искали да направят нещо като Етъра, далеч преди да се появи самият Етър. Тук са снимали исторически филми и изобщо Берковица е била наричана северо-западната Копривщица, но през 60-те години всичко е започнало да се руши или казано накратко – комунизмът не е простил на града.

Северната част на прохода Петрохан е с изцяло нов асфалт, от южната дупките са закърпени, така че не отлагайте посещението в този чудесен град. В следващия пост ще кача снимки от Клисурския манастир, който е четвърти по големина в България.

About Васил Богданов

Публикувал е в Капитал LIGHT, Playboy, Maxim, "Бакхус", "Една седмица в София", dnes.bg, men.bg, ОК!, GRAZIA и др.

Posted on 24.10.2013, in Пътеписи and tagged , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар